ГЛАЦИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Ледников. Материалите, които ледниците и техните потоци отлагат, се наричат ледникови или глациални утайки. Гр. Николаев и др., ОГ, 70. Главната роля в неговото [на релефа] преобразуване ще се пада на течащата вода. Тогава острите глациални форми на релефа ще се заменят с по-меки, закръглени форми, характерни за средновисоките планини. Ст. Бошев и др., ГГ, 153.

— От лат. glacialis 'леден'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)