ГЛЕДЖО̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гледжосвам и от гледжосвам се. Древните грънчари са употребявали оловен оксид за гледжосване. ВН, 1958, бр. 2009, 4. Украсяването на порцелановите предмети с рисунки се извършва преди или след гледжосването. Хим. IХ кл, 1950, 74.

— Друга (диал.) форма: г л е ч о̀ с в а н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)