ГЛЕЧО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от глечосам като прил. Диал. Гледжосан. Огънят весело пламтеше и осветляваше всичките стени, украсени само с щампата на св. Иван Рилски и с шарени глечосани блюда по полиците. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 176.
