ГЛЕЧО̀СВАМ, -аш, несв.; глечо̀сам, -аш, св., прех. Диал. Гледжосвам. По-старите са прибрани в къщи или в някоя механа някъде посръбват полека из пръстените, хубаво глечосани чаши кехлибареното, бистро като сълза вино и „едно време“ оживява в приказките им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 148. Гърнета и паници от пръст са много шупливи, затова ги и глечосват, каквото да не тънясват и да не пропущат вода. Й. Груев, Ф (превод), 9. Той изнамерил как да глечосва съдове. Й. Груев, СП (превод), 69.