ГЛО̀БВАМ, -аш, несв.; гло̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Вкарвам, забивам нещо някъде. Други пък са направени от по-мек материал. Глобнеш ли ги на твърдо, веднага се огъват, изкривяват се и не приличат на пирони. Ст, 1964, бр. 940, 1. Глобни стръкчетата по-надълбоко в земята.


Източник: Речник на българския език (онлайн)