ГЛУ̀МЧО, -то, мн. -вци, м. Остар. Книж. Глумец. С л а в: Дръж се, гарвановски треперко! (Изважда сабята си). Г а в р а и л: Брани се, стари глумчо! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)