ГЛУПА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Глупаче. Дона овчарче думаше: — А бре овчарче глупарче, / тук ли се мома целува? / Хайде ма, овчарче, заведи там долу на кладенеца. Нар. пес., СбВСт, 806.


Източник: Речник на българския език (онлайн)