ГЛЪ̀БАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Дълбая, глъбая. Баща му го даде да ся учи у златар, дето Хохарт ся научи да шари и да глъба шарении и цифри по лъжици и набодки. Й. Груев, СП (превод), 107.
