ГНОСЕОЛО̀ГИЯ ж. Филос. Дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното познание; теория на познанието. Въпреки реалната неделимост на „формата“ и „материята“ Кант разграничава тия две понятия и върху тяхната противоположност изгражда своята гносеология. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 299.
— От гр. γνέσις 'знание' + -логия.