ГНОЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е пълен с гной; гноен. На другий ден мехурчетата гноясат, та станат на гнояви чирки. Лет., 1874, 82.

— Друга форма: г н о̀ е в.


Източник: Речник на българския език (онлайн)