ГНУСНА̀ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Индив. Правя нещо да стане гнусно, нечисто; омърсявам, поругавам. Разпратил е патрика Якима, / разпратил е кесиджии владици / .., / да безчестят нашите дъщери, / да гнуснавят нашите черкови. Л. Каравелов, Съч. I, 8.