ГОДЕЖА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до годежар. Патладжана не каза, че е далечен роднина на майка ми и че по време на своите годежарски странствувания из селата много често бе пренощувал у тях. И. Петров, ПР, 9. Годежарска бъклица. Годежарско цвете.

ГОДЕЖА̀РСКИ. Нареч. от прил. годежарски; като на (за) годеж. Гайдата засвири годежарски.


Източник: Речник на българския език (онлайн)