ГОЛЕМА̀Н м. Диал. 1. Човек, който се големее, който си придава важност; горделивец, грандоман. Но дека да се дене / той сам сега? Къде глава да подслони? / На, големанът син взема да му тълкува / щом стъпи на прага, че било срамота, / баща му и сега потури да обува. К. Христов, Избр. ст, 162.
2. Много едър човек, исполин, великан (Т. Панчев, РБЯд).