ГОЛИА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Огромен, великански, гигантски (от името на Голиат, филистимянин с гигантски ръст, убит според библейското предание от Давид); голиатовски. Но противникът му, надарен с голиатски стан, надделява и побягва с дрехата. Ив. Вазов, Съч. Х, 117. Той отпи една голиатска глътка и сподели: — Ако всичко беше свършило, както бях го намислил, вестниците щяха да пишат за мен! Тонич, КСШ, 62.
— От собств. — Друга (простонар.) форма : г о л и я̀ тс к и.