ГОЛОСКО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е съвсем гол; необлечен. Лепоска се бе съблякла гола и се пудреше .. Не приемаше сребърни пари, защото, както беше голоскока, нямаше къде да ги мушка. Й. Вълчев, РЗ, 77-78. Турчинът турнал на главата си шапката на Глогинко и рекъл: „Истина, рекъл, ей ги! Туу какви са [вампирите] голоскоки!“ Нар. прик., СбНУ ХLIV, 511.