ГО̀ЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Голтак; голчо. Те пак нямат нищо, пак си са гольовци, а Лале — утре да го пуснат, пак ще се нареди. П. Велков, СДН, 389. — Земи ме, Трено, треснал те господ!/ — Не кя те, гольо, гол фудулино. Нар. пес., СбНУ ХIV, 27.