ГОНДОЛИЀРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гондолиер. Обвити в черни шалове, със смолисти коси и мъх над устните, бързат гонодлиерските жени, понесли обяд на своите съпрузи до кея. К. Констанинов, ПЗ, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)