ГОНИОМЀТРИЯ ж. Мат. Част от тригонометрията, включваща в себе си учението за измерване на ъгли, определението на тригонометричните функции, свойствата им и елементарните съотношения между тях.
— От гр. γωνία ‘ъгъл’ + μετρέω 'измервам'.
