ГОРЕСТОЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който стои по-високо в административно отношение. Бурназов идваше не като приятел при приятел, а като по-горестоящ ръководител при по-нискостоящ, за да го осъди и измие ръцете си от създаденото положение. И. Петров, МВ, 165-166. Правилно постъпват онези народни съвети, които сами вземат мерки и изправят онези недостатъци, за които имат сили и възможности, а за останалите сигнализират на горестоящите организации. ОФ, 1958, бр. 4424, 2.