ГОРЕЩЯ̀, -ѝш, мин. св. ѝх, несв., прех. Остар. Правя нещо да стане горещо; нагорещявам, нагрявам. Смелото хлапе беше помагач на Пиетро и на мене, горещеше ни нитове. Б. Шивачев, ПЮА, 219. Тези [горящите] ся турят в закрити железни съдове, които силно горещят, освободеният при това газ ся събира най-напред в железен резервоар, после с тръби ся прекара в тези места, гдето е потребен за освещение. И. Гюзелев, РФ, 14.