ГО̀РНЕНЕЦ1, мн. -нци, м. Диал. 1. Човек от горния край на селище; горнокраец. Те и без това се карат и мразят долненци и горненци, ама от известно време работата се много усложни. Чудомир, Избр. пр, 114.
2. Човек, който живее или е роден в планинско селище.
ГО̀РНЕНЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Северен вятър; горняк1, горнянин. Повея вятър горненец, лельо ма, / .., / горненец, та па долненец, лельо ма, / та му шумата порони, лельо ма, / та му шумата порони / по мома, по бяло лице! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 58.