ГОРНОКРАЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се намира в горния край на селище; горненски, горнокрайшки. Той му грабна две стовни, / тами на вода отиде / на горнокрайско кладенче. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 53.
— Друга форма: г о р н е к р а̀ й с к и.
