ГОРУ̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от горун. Старите враняшки къщи са покрити с тежки плочи, но и градежът под тях е як — само камък и делани горунови греди. О. Василев, ЖБ, 16. Във вековната горунова (вид дъб) гора, край дивната тръстика на езерото се е въдил многоброен дивеч. ВН, 1961, бр. 3019, 4.
— Друга (диал.) форма: г о р у̀ н ь о в.