ГОСТОПРИЀМЕЦ, мн. -мци, м. Остар. Гостолюбец. — Той е злато човек, гостоприемец, когато му влезеш в къщата, не знае къде да те тури, как да те гощава. Т. Харманджиев, КВ, 620. Като българи, те бяха добри гостоприемци .. Обичаха те и гражданите, които често им дохождаха на гости. Ил. Блъсков, ДБ, 17.
— Други форми: г о с т о п р и ѝ м е ц, г о с т е п р и è м е ц.