ГРАДЀЦ1, мн. градовцè, м. Умал. от град1; градче. Исках да отворя приказка за наше село и да му разправя, че то не е сега такъво.., че то сега е градец. Т. Влайков, Съч. II, 51. Разтревожи ми се сърцето като видях българските села и градовце. А. Каралийчев, НЗ, 165. Веднъж във събранье едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно. / И лепна плесница на един подлец, / и излезе тихо из малкий градец. Ив. Вазов, Съч. I, 172.
ГРАДЀЦ2, мн. няма, м. Рядко. Умал. от град2; градушка. Дребен дъждец ще си зайде / подир дъждеца градеца, / подир градеца снежеца. Нар. пес., СбВСт, 103.