ГРАДИНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отглежда зеленчукови и други растения в градина. Градинарите оставяха градините си необрани. Ив. Вазов, Съч. VII, 163. Питаха ме някои приятели има ли чушки в Америка. Има. И такива чушки, пред които ще си поклатят главата и нашите лясковски градинари. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50.