ГРАЖДА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Гражданин. Добър и пестовен гражданец, харен и работлив селянин, животни и обичлив едноземец бива някой още от мънечък. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 6.
