ГРА̀ЙЕН1, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Индив. Който е приятен за слушане; звучен, мелодичен. Тии [бардите] са били и изкусни гуслари, а грайното оръдие, с кое са свирили, зваля ся.. рот. Г. Раковски, БС I, 145.
ГРА̀ЙЕН2, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Диал. Който се намира на хубаво място и има хубав, весел изглед. Грайна къща.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.