ГРАМОФО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от грамофон. Не се мина много и той, качен на колело, запраши към града.., бяха му се свършили грамофонните игли. Чудомир, Избр. пр, 173. Нека създадем изобилие от хубава, лека и танцова музика, нека създадем най-добри условия за популяризацията ѝ по радиото, телевизията, чрез грамофонните плочи, в концертните зали. ЛФ, 1958, бр. 49, 4. Дългосвиреща грамофонна плоча.


Източник: Речник на българския език (онлайн)