ГРАНОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Дърво грановито. Нар.-поет. Дърво, което има много гранки или стъбла, клони; стволовит, клонест. Идеалът му е: честит живот при пълна къща не само с имот, а и с щастлива, весела челяд. Столо- витото — грановито дърво .. означава това честито семейство. М. Николов, БР, 1931, кн. 6, 180. Расна дърво столовито, / грановито: / корен в сърце на земята; / връх извило в небесата! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 102. Овде дърво столовито, / столовито, грановито, / гранки му се до небеси, / а корене сура земя. Нар. пес., СбНУ V, 27.