ГРА̀ПЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. и непрех. Обработвам почвата с грапа. През м. март грапихме есенните посеви. ОП, 362. Нашето ТКЗС привърши есенната дълбока оран, наторихме земята с изкуствен тор, грапихме едни път с желязна грапа. ОП, 227. Напролет грапят няколко пъти, за да не се изпари влагата и за да бъде почвата винаги рохкава. РД, 1950, бр. 245, 3.