ГРАХОТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на малки заоблени късове. Разсърди се лудо-младо / и разсърди добра коня / .., / прекара го през планини / и низ камене грахотливо. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 499.
