ГРАЦЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. За кост, скелет — нежен, тънък. Само при грацилен гръден кош могат да се доловят трептения на гръдната стена при обилна бронхиална секреция. М. Василев и др., ВБ, 52. Намерените обаче у нас черепи от енеолита са на грацилни средиземноморски типове. НТМ, 1961, кн. 12, 5.

— От лат. gracilis.


Източник: Речник на българския език (онлайн)