ГРИВОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с гриви очи; сивоок, пъстроок. Млад, здрав, пъргав, червендалест, гривоок момък изхвръкна из кафенето, посрещна пътника конник. Ст. Заимов, М, 48. Много моми гривооки / до днес размомил е. Ив. Вазов, Съч. IV, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)