ГРЍВЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Едър див гълъб с бяло на шията и на крилете. Columba palumbus. — Но аз ще те заведа на риба. Ще ловим черна мряна с въдица и ще ти покажа къде кацат най-много гълъби и гривяци. Ем. Станев, ЯГ, 10. Не се мина много и един орляк от диви гълъби гривяци се издигна над върбите и взе да се вие във въздуха над лъката. Ц. Гинчев, ГК, 205.


Източник: Речник на българския език (онлайн)