ГРИЖО̀ВНИЦА ж. Остар. Книж. Грижлива жена. В грешната майка на светеца поетът е възсъздал една хасъл българка, грижовница за своето добро и доброто на своя „непрокопсаник“ син. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)