ГРО̀БОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гробен. Настава мъртва или гробова тишина.. Но ето, че излазя и месечината и нейните бледни лъчи освещават кубето на голямата черква. Знан., 1875, бр. 12, 191. Гробов камък.
