ГРОЗНА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Грозноват. Голямото му, грапаво и грознаво лице стана по-симпатично. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 196. Малко грознав е мъжът ѝ, но поне е мъж намясто. К. Петканов, БД, 145.
