ГРО̀СМАЙСТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спорт. Който се отнася до гросмайстор. Прахов извоюва победа [по шахмат] срещу Минев, у когото безспорно се чувствува умората от току-що завършилия гросмайсторски турнир в Загреб. ВН, 1955, бр. 284, 3.
