ГРО̀ХОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Рядко. Прил. от грохот1. Сякаш гърло на огромно чудовище, булевардът шумно хърка и ту ръмжи, ту се задавя в грохотен стон. Д. Талев, СК, 152.
