ГУЛЯ̀ЙЧЕЦ, мн. няма, м. Рядко. Умал. от гуляй. Уви, напразно! Ще догаря / той, за „гуляйчец“ настървен, / и безутешно ще повтаря: „Не е Великден всеки ден!“Д. Дебелянов, Ст, 1946, 167.
