ГУ̀СЛЯ, -иш, мин. св. гу̀слѝх, несв., непрех. Свиря на гусла. Гуслар ми гусли по си медани: / „Кой има нови премяни, / да носи / да носи, да се наноси!“ К. Христов, СК, 31.
