ГУША̀СВАМ, -аш, несв., гуша̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Заболявам от гуша1 (в З знач.). Нямаше откъде да си пийнат бистра и студена водица хората.. — Къде ще се дяваме, като дойде сушата? Ще жабунясаме и гушасаме. Ст. Даскалов, ЗС, 309.
