ГЪДЕЛЍЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гъделичкам и от гъделичкам се. Но момчетата се спряха тук.. и влязоха във водата.. Топлата вода се усещаше само като някакво леко, почти въздушно гъделичкане на тялото. К. Константинов, СЧЗ, 86-87. Той изпъваше длан, за да се разхожда калинката по-дълго, потръпваше от нежното гъделичкане. В. Андреев, ПР, 146.
— Друга (диал.) форма: г ъ д ъ л ѝ ч к а н е.