ГЪДЍЧКАМ, -аш, несв.; гъдѝчна, -еш, мин. св. гъдѝчка̀х, св., прех. Диал. Гъделичкам. Байчо кака гъдичкаше, кака му се охорчеше. Гат. Ст. Младенов, БТР I, 488. гъдичкам се, гъдична се страд.
