ГЪЛТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до гълтане. За да запазят добрата си активност, лекуваните амбулаторно пациенти се нуждаят от повече калории в режима си. Главните показания са преждевременно родени и недоносени деца с лоши смукателни и гълтателни рефлекси. Ив. Смилов и др., АИЛ, 249. Апоплектичният е толкова смаян и ужасен, че не издава ни звук, само прави бавни, гълтателни движения, сякаш се задушава... Н. Русев, П, 106.
— От рус. глотательный.