ГЪРБАВОНО̀С, -а -о, мн. -и, прил. Който има нос с гърбица; гърбонос. Сред гъстия конгломерат на войнишката тълпа можеха да се видят едри анадолци и гърбавоноси арменци. Д. Линков, ЗБ, 20. Той все по-подробно разказваше за своите бъдещи планове, а аз все по-ожесточено се опитвах да си спомня името му. В паметта ми се мярна някакво далечно сходство .. с лицето на едно дребно момченце.. Онова бе светлорусо и чипоносо, а този бе чернокос и гърбавонос. И. Петров, ОЗап., 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)