ГЪ̀РБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Гърбав, прегърбен. Утрините слизаха от планината чисти и росни, спираха се за малко в рядката смесена гора на Калето — висок, гърбест хълм южно от града. Ем. Манов, ДСР, 5. Ако е да представим някого човека по въкашна природа, ще кажем..: млад или стар, с високи или нисък ръст, с дребна или едра снага, прав или гърбест. Д. Войников, РС, 68-69.