ГЪРБУ̀ШКО, -то, мн. -вци, м. Мъж с гърбица; гърбушка. Издъхна изтърбушен, безутешен / на пода старият акордеон. / А за гърбушкото той всичко беше: / игри, другарче, слънце, небосклон... Бл. Димитрова, Л, 246.


Източник: Речник на българския език (онлайн)