ГЪСЀНИЧКА ж. Умал. от гъсеница (в 1 знач.). После синигерката снесе яйца и докато ги топлеше, синигерът ѝ носеше насекоми и гъсенички или кацваше пред къщичката и пееше. П. Славински, МСК, 83-84. Скок-скок! Застана [синигерът] до ограденото с паяжина гнездо и се помъчи да достигне скритите гъсенички. П. Бобев, ГЕ, 133.